ВАС отменя решение на ДКЕВР - „цена за достъп” до мрежата за ВЕИ е незаконна

С Решения от 13.03.2013г. Върховният административен съд (ВАС) отменя „цената за достъп” до мрежата за ВЕИ централи, въведена от ДКЕВР с Решение Ц-33/14.09.2012. Очакват се сходни решения и по останалите за решаване няколко стотин съдебни производства, заведени във ВАС от ВЕИ производители. Решението на ВАС на първа инстанция отменя „цената за достъп” и осъжда ДКЕВР да заплати на съответните производители направените разноски по делото. Според ВАС, „цената за достъп” е определена при неспазване на материално-правните норми от страна на ДКЕВР. Основните мотиви на съдебното решение атакуват дискриминационното отношение на регулатора и създаването на неравнопоставеност между различните енергийни предприятия. Мотивите засягат и липсата на обективни критерии за калкулиране на „цената за достъп“, непрозрачността на взетото от ДКЕВР решение, нарушаване на принципите на конкуренцията и др. Друг основен момент в документа заема липсата на основания за размера и вида на определените цени. Напомняме, че ДКЕВР определи „цена за достъп” на ВЕИ до мрежата не въз основа на реално направени разходи от страна на Електроразпределителните предприятия (ЕРП) за управление на енергийната мрежа, а на база приход от преференциалните цени на ВЕИ обектите и датата на въвеждането им в експлоатация. БФА отправя призив към Министерски съвет да освободи незабавно членовете на ДКЕВР и да избере изцяло нов състав, за да може регулатора да бъде припознат като легитимен орган от българското общество, от бизнеса и от останалите държавни институции. Напомняме, че всички членове на ДКЕВР са в оставка, а новоназначеният председател и доскорошен заместник министър на енергетиката – г-жа Евгения Харитонова – все още е вписана в търговския регистър като член на борда на Националната електрическа компания (НЕК). Относно решението на ВАС: За момента е отменена „цената за достъп” за фотоволтаични централи, изградени през 2010 и началото на 2011 година, на които се отнемаха 20% от прихода, както и за изградените обекти през първата половина на 2012г с производствен капацитет над 30 киловатпика, за които „цената” отнемаше 39% от прихода. ВАС се произнася за част от централите, тъй като жалбите на производителите са групирани според конкретния раздел на Решение Ц-33/14.09.2012, която ги засяга. Фотоволтаичната индустрия приветства решението на ВАС и очаква сходни решения във връзка с останалите категории и типове производства от ВЕИ. Решенията отменят цената за достъп по следните категории обекти: 1. Цена за достъп на ВЕИ до мрежа по Раздел III - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011г на ДКЕВР - т.12 за ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012-30.06.2012 г. – 189,38 лв./МВтч; 2. Цена за достъп на ВЕИ до мрежа по Раздел III - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011г на ДКЕВР, т. 10 за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012-30.06.2012 г. – 221,29 лв./МВтч; 3. Цена за достъп на ВЕИ до мрежа по Раздел I - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-018/31.03.2010г на ДКЕВР, т. 2. за ЕЦ с фотоволаични модули над 5 kWp –145,66 лв./МВтч.

bpva.org

ВЕИ-централи възмутени, че са набедени като виновници за проблемите с тока

Възмущението си, че са набедени като основните виновници за проблемите с балансирането на електроенергийната система заради ръста на производството на ток от възобновяеми източници и спада на вътрешното потребление и на износ, изказаха в сряда от Българската фотоволтаична асоциация (БФА). Организацията също така недоволства от изявленията от предишния ден на шефовете на “Българския енергиен холдинг“ (БЕХ) Михаил Андонов и на “Електроенергийния системен оператор“ Иван Йотов , че вече ще се спира без предупреждение за 48 часа изкупуването на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ), ако има излишък от производство. Според асоциацията е скандално високопоставени държавни чиновници да правят популистки изказвания и да манипулират общественото мнение, а трябва да спазват ясно разписаните евродирективи и българско законодателство, според което е даден приоритет на диспечиране за ВЕИ-централите. Текстовете не допускат свободни интерпретации относно това, какво представлява “гарантиране сигурността на системата”, посочват от БФА. “Недопустимо е внушението, че ВЕИ са вредни за системата и следва да бъдат ограничавани според интереса на един или друг чиновник. Ако г‐н Андонов и г‐н Йотов не желаят да спазват законите на България и не се чувстват способни да изпълняват служебните си задължения по управление на процесите в енергетиката, редно е да освободят заеманите от тях постове“, пише в изявлението на асоциацията. Тя също така настоява да се срещне идния понеделник или вторник с представители на БЕХ, НЕК и ЕСО за ясно дефиниране на актуалните проблеми и набелязване на допустими решения. От БФА също така твърдят, че не ВЕИ-тата са виновни за изключването на шест въглищни блока от комплекса “Марица Изток“ на 3 март. Тогава слънчевите централи, които по обяд са били в пиков режим на работа, са покривали най-много 18.5 на сто от консумацията в страната и то по обяд. В останалите часове на деня техният дял е бил значително по-малко.

mediapool.bg

Семинар: Възобновяеми енергийни източници. Регионални енергийни стратегии.

"НИСИ Консулт ЕООД" организира тридневен семинар на тема: "Възобновяеми енергийни източници. Регионални енергийни стратегии" Семинарът ще се проведе на 24-25-26 ОКТОМВРИ 2012 г. (сряда, четвърък и петък) гр. София, хотел "Шипка", бул "Тотлебен" 34А Лектори на семинара: Милена Янузова – юрист, консултант и експерт по ВЕИ Васил Кутинчев – бивш директор на Дирекция „Присъединяване на Алтернативни и Възобновяеми енергийни източници” в ДКЕВР Елеонора Негулова – консултант, председател на УС на НСУП, НСМСБ Атанас Станков – управител на консултантска фирма “ ВЕИ & ЕЕЕ” Проф. Александър Трифонов – експерт, сертифициран консултант по управление - SMS Такса за участие: 480 лв. за 1 участник. В цената са включени: 1. Кетъринг: 2 кафе паузи – кафе и закуска и един обяд. Сандвичи, безалкохолни напитки и лека следобедна закуска. 2. Учебни помагала: Папки, химиkалки. 3. CD за всеки участник: CD с презентации по темите 4. Информация: по темите разпечатана на хартиен носител. 5.Сертификат за преминато обучение: на всеки участник се издава сертификат за преминат семинар по съответната тема. Ако желаете да научите повече за семинара, може да разгледате пълната програма на www.nisi-bg.org

Брауновият газ - мечтата на човечеството за гориво от чиста вода

От десетилетия наред е актуална темата за екология, опазване на околната среда и алтернативни горива. От десетилетия наред учените правят дребни крачки към подобряване ефективността на изграрянето на горивата и намаляването на вредните емисии. Оказва се обаче, че и от десетилетия наред съществува технология, която превърща утопичната идея за извличане на енергия от чиста вода в реалност, даваща изцяло нови хоризонти и поле за развитие на съвременната индустрия.



Годината е 1971. Българският учен Илия Вълков, след години гонения от тогавашната власт, вече установил се далеч от България и сменил името си на Yull Brown (Юл Браун), прави епохално откритие, следвайки собствената си вяра и страстта си към науката. Технологията включва две стъпки - първата е електролиза на водата (известна от десетилетия), при което се разделят кислородът и водородът на смес от кисород и водород в стохиометрично (обемно) отношение 1:2 и втория, ключов момент - оказва се, че при смесването обратно на двата газа дори под налягане не се получва експлозия, а точно обратното - сместа имплодира, намалявайки собствения си обем 24 пъти. Тази газова смес получава името Браунов газ и тя има много специфични свойства, нехарактерни за никое от познатите ни вещества.

Демонстрациите на Брауновият газ са невиждани: синкав пламък от малка горелка прогаря идеален чист отвор както в дървена плоскост, така и в метален лист, та дори в мраморна плоча. В същото време горелката може да се държи с гола ръка почти до самата дюза. Поднесен към волфрамова пръчка (температурата на топене на волфрама е 3422 градуса) горящият HHO газ пердизвиква бял пламък и пръчката започва да се изпарява в единия край, докато другия е достатъчно студен да се държи с ръка. Тестван върху тухла първо я глежосва и после тухлата се стапя. Към друга пламъкът запоява парче стъкло, към него мед, а към медта - парче стъкло. После през всичките спойки пробива идеално гладък отвор. Изотопът америций 241, който излъчва 16 00 кюри радиация в минута, след 2-минутно излагане на пламъка става почти безвреден, колкото е фоновата радиация.

Наблюдава се поведение, непознато при известните ни до момента газове - Брауновият газ мени температурата си според материала поднесен пред него, като може да топи свякакви материали. Приложенията му са безбройно много - да изгаря и разгражда радиоактивни и токсични отпадъци, да превръща водата в гориво, да произвежда електричество, да създава вода с пустинята, да пречиства руди...

В автомобилната индустрия октритието на Илия Вълков би могло да предизвика революция. Вече са известни множество успешни опити на прилагане на газа като добавка към горивата за подобряване ефективността на изгаряне и повишаване на мощността. Разходът на гориво спада с 15-40% (някои случаи докладват и за 100%, т.е. двигател използващ само HHO-газ), а постиженията при мощността са 15-20% повишаване. В силовите автомобили технологията има много сериозно бъдеще, макар и до момента да е непопулярна за такива цели. Макар и все още апокрифно и любителски, опитите продължават да изненадват с нови и нови начини на приложение и нарастващата нужда от алтернативни енергоизточници кара големите компании да обръщат по-сериозно внимание на често пренебрегваното като "магическо" и "окултно" откритие на нашия учен.

Източникhttp://old.motorsport.bg

Етанол Свари си сам!

Една нова компания се надява да спечели, като промени петролните навици на хората, пише Тимоти Гарднър, популярен автор на Reuters в областта енергия и околна среда.
Етанол вече може да се произвежда и в домашни условия, като за целта не е необходимо да се преработва ценното зърно, следователно и не се подклажда кризата на хранителните стоки, повишила цената на изхранването в целия свят.

Фирмата E-Fuel Corp в четвъртък представи първата в света машина, която позволява на домакинствата да произвеждат свой собствен етанол и с горивната смес директно да захранват автомобилите си. Уредът се нарича MicroFueler.

Преносимото устройство се продава за $10,000. То наподобява колонката с маркуч на бензиностанциите - с тази разлика, че няма брояч, който да отчита все по-високи цифри на екранчето ЦЕНА, които свиват сърцето на автомобилиста, конкуриращ се с целия свят за все по-ценното гориво.

Под колонката няма подземен резервоар - задният й край е включен в домашните системи за електричество и вода. Произвежданият в къщи етанол е на цена $1 за галон, или под 35 стотинки литъра.

От компанията казват, че един от най-силните моменти за продажба е сладкият аромат от машината. Горивото се ферментира от захар, цената на която е исторически ниска, тъй като глобалните доставки надвишават търсенето.

Също така се изтъква, че с новото устройство се преодолява ахилесовата пета на етаноловата система в САЩ - зависимостта от преработката на царевица - обвинявана в покачване на глобалните цени на храните. „Няма майка в Америка, викаща, че децата й не получават достатъчно захар", шегува се Том Куин, основател и главен изпълнителен директор на E-Fuel.

Естествено рафинираната „трапезна" захар е твърде скъпа, така че E-Fuel обещават да свържат купувачите на инсталацията с доставчици на захар на едро, особено на не-ядивна захар от Мексико, струваща много по-малко от тази в магазина.

Освен това има изгледи производителите на домашен етанол да получат и въглеродни кредити, с които всъщност да покрият разходите си за суровина, тъй като производството на етанол от захар причинява далеч по-малки емисии по сравнение с царевицата.

„Ще разбием традиционната етанолова система", твърди Куин. Той е компютърен специалист, създател на компютърни игри, вложил в компанията „милиони, но не много милиони долари".

Според Куин, въпреки високата цена, машината се изплаща много бързо. Инвестицията при семейство с два автомобила, изминаващи общо 50,000 км годишно и цена на бензина средно $3.60 за галон се изплаща за по-малко от две години. Устройството може да произвежда 132 литра стопроцентов етанол седмично.

Исторически справки показват, че цена на бензина от $1 за галон не е виждана поне от 1985 г. насам. При сегашните пазарни, геополитически и геоложки дадености, цена от един долар за галон бензин някога в бъдещето изглежда малко вероятна.

Разбира се има и скептицизъм относно MicroFueler. Професор в Корнуелския университет заявява: „Съмнявам се, че ще работи". На професора може да се прости - той е изследвал няколко десетилетия икономиката на етанола и е достигнал до мнението, че производството трябва да се концентрира във все по-големи и по-големи рафинерии, за да се постигне икономия от мащаба.

От E-Fuel отвръщат, че машината е ефективна по начин, който големите заводи за етанол не могат да постигнат, защото тя премахва водата от горивото с помощта на специални фини филтри и това намалява разходите за дестилиране на водата от горивото.


Автор: Money.bg

Технология водород Cell, вълната на бъдещето.

Hidrogen Cell Technology, вълната на бъдещето Само си помислете! Да бъдеш в състояние да карам колата си с вода за гориво. Представете си концепция, дърпа колата си в алеята на приемането на вашите градински маркуч и попълване на резервоара с гориво. Ако само тя може да бъде вярно. Ами по начин, който е. Позволете ми да обясня. Тази технология не се основава на замяна на гориво с вода, но всъщност повишаване на ефективността или превозно средство, газ или дизел, с водород. Какво е водород и как се формира? Водороден газ се състои от две части водород HHO една част кислород следователно имате HHO газ. Този газ е по-Oxyhydrogen, хидрокси или най-често се нарича и газ Браун. Този газ се произвежда от генератор на водород клетки, които се завтече малко количество електроенергия от колата си батерията. Генераторът водород клетки се състои от поредица от плочи от неръждаема Стийл, който е свързан с електроди и потапяне във вода. Тези електроди, когато властта се въвежда, електролиза се извършва и се разделя на молекулярната структура на водата на водород и молекулярен кислород, което от своя страна е HHO газ. В HHO газ се извършва в колата си на двигателя чрез вакуум маркуч свързан към колата си всмукателна система. Air и HHO газ е след това в съчетание с гориво се използват в автомобила дали е бензин или дизел. Тъй като Air и HHO газ навлиза в двигателя се увеличава пламък разпространение. Тъй като водород изгаряния по-горещо от газ повече от въглероден депозит са изгорени. Това означава, че изгарят повече от гориво, което преди да излезе си ауспуха. С по-малко въглероден депозити на двигателя се загрява. С тази технология ефективността на двигателя до голяма степен ще се увеличи. Вие ще забележите увеличение в конски сили, изпълнение и най-доброто от всичките си пробег. И въпреки че цената на горивото се покачва е ваш всъщност намалява. Доста невероятно. С горивото се изгарят повече напълно има по-малко отпадъци, които постъпват на вашата опашка тръби и повече кислород. С по-малко емисии на вашата опашка тръби на по-малко щети се прави за нашата околна среда. Следователно ние имаме зелена среда. Помислете колко чиста околната среда би било, ако всички автомобили, камиони, RVs и др. ще се изисква да инсталирате такава единица. Нашите големи деца могат да имат много по-добро място за живеене. Нека GO GREEN и настоява за използването на водороден генератор на всички превозни средства.

ГЕНЕРАТОР НА ГАЗ НА БРАУН

ГЕНЕРАТОР НА ГАЗ НА БРАУН” е нова, революционна технология, която:

· Позволява реализиране на икономия на гориво

· Увеличаване на пробега с до 50% със същото количество гориво

· Увеличаване мощноста на двигателя с до 20%

· Подобряване на изгарянето на гориво-въздушната смес

· Намаляване на отлаганията на нагари по двигателя

· Увеличаване живота на двигателя

· Увеличаване до 2 пъти пробега между 2 смени на масло

· Намаляване на вредните емисии в отработените газове

Комплекта на генератора на Газ на Браун се състои от специални електроди, направени от неръждаема стомана, потопени в резервоар – „Клетка”, захранващ модул PWM (импулсен модулатор), допълнителен резервоар (разширителен съд) и ако е необходимо електроника – оптимизатор на гориво-въздушната смес (само за инжекционни системи и HDI двигатели).

Газ на Браун се получава чрез електролиза на водата в която има добавен катализатор.

Процесът на разлагане на водата протича в „Клетката”. Резервоара е предназначен за съхранение на водата и охлаждане на произведения газ, а също така и за снабдяване на Сухата клетка с електролит.

В сухата клетка, от специален електролит (вода и катализатор), с помощта на електролиза, молекулата на водата се разделя на две свободни молекули водород и една кислород – това всъщност е „Газ на Браун”.



Катализаторът е вещество което не се отделя с газа и не попада в двигателя, а остава във водата и служи за подобряване електропроводимоста на водата за да се увеличи количеството произведен газ. Генерираният газ излиза от горния щуцер на електролизера и отива в друг съд резервоар (разширителен съд), където се охлажда от водата и се насочва към смукателния колектор на двигателя.



Газът на Браун изгаря почти мигновенно с подаване на искра или възпламеняване на горивната смес. При горенето си развива температура до 6000 градуса и възпламенява и основното гориво.

В резултат на подобреното изгаряне на гориво-въздушната смес, се получава намаляване на разхода на гориво, повишаване на мощността на двигателя и повишен пробег между две смени на маслото, (намалява се отделянето на сажди, нагари и твърди частици при горенето).

При изгаряне на газа Браун в цилиндрите на двигателя се образува прегрята пара, която почиства буталата и клапаните от нагар, увеличава топлообмена между клапана и леглото на клапана и по този начин значително увеличава живота на двигателя.

Количеството на отделения от електролизера Газ на Браун се управлява от Модулатора (PMW), който регулира и ампеража. Може да се направи допълнителна оптимизация на количеството произведен газ в зависимост от оборотите на коляновия вал и подадената газ. Модулаторът е устройство, което призвежда ток с голяма честота, който увеличава почти двукратно производството на газ и ограничава големината на тока които консумира системата, с което предпазва алтернатора и акомулатора на автомобила.



Тъй като изгарянето на горивно-въздушната смес с газ Браун е значително подобрено, е възможна корекция на качеството й, (обедняване), без това да довежда до намаляване на мощността. В тази връзка са разработени допълнителни електронни устройства, които оптимизаторат работата на двигателя с обеднена на основно гориво и обогатена с Газ на Браун гориво-въздушната смес. Благодарение на тази оптимизация се получава подходяща смес, с цел по-добра икономичност.

За корекция на сместа е възможно да се използва и ЧИП тунинг.

Всеки литър вода се превръща в 1866 литра газ Браун. За да получите оптимална икономия на гориво е необходимо производството на около 0,35 – 0,5 литра газ на браун на всеки 1000 кубически сантиметра.

Системата генерираща газ на Браун е изключително безопасна.

Тя не работи под налягане и не съхранява повече от половин литър газ за разлика от всички останали познати газови устройства за автомобили. Освен това при авария на автомобила и при загасване на двигателя производството на газ мигновенно спира.



При евентуален пропуск в системата тъй като е летлив Газа на Браун се „изпарява” нагоре за разлика от пропан-бутана и метана които се натаяват. Не е нужно да носите бутилка с газ в автомобила си, а само един литър вода в резервоара, под капака! Един литър вода е достатъчен за 30 – 40 часа шофиране или изминаване на 800 – 1000 километра.

Освен това Газа на Браун гърми с имплозия – тоест обратно на експлозия. Имплозията е създател, а експлозията разрушител.

ЩЕ КАРАМЕ КОЛИ И ПОД ВОДАТА

Швейцарската компания "Рипспийд" създаде автомобил, който може да се движи под водата.

Автомобилът е конструиран като са използвани модерни морски технологии, както и три електромотора.
Той може да развива 110 километра в час на сушата и 3 километра в час под водата.
Конструкторите на уникалната кола са се вдъхновили от филма за Джеймс Бонд "Шпионинът, който ме обичаше", където актьорът Роджър Мур кара бял спортен автомобил по дъното на морето.

Ще караме ли автомобили с морска вода?

Сравнително по-ново откритие дава възможност морската вода да се използва за гориво, включително и при автомобилите.
Изобретателя инженер Джон Канзиус (John Kanzius) е създал апарат, който позволява да изгаря солена вода, превръщайки я в гориво, съобщи Pittsburgh Post-Gazette.
Изобретението на инж. Канзиус вече беше наречено най-значителното откритие в науката за последните 100 години.
В изобретеното устройство водата се подлага на въздействие от радиовълни, които отслабват връзките между нейните компоненти и се освобождава водород. При наличието на искра този водород се възпламенява и гори с равномерен пламък, чиято температура може да превиши 1600 градуса по Целзий.
Според инженерът водата не трябва да се подлага на никакво специално почистване. Може да се използва всякаква солена вода, включително и взета непосредствено от морето. Особено важно е, че остатъчните продукти са напълно безвредни за околната среда – изходният продукт е отново вода.
В момента изобретението преминава изпитания и ако експериментите потвърдят, че получената енергия е по-голяма от загубите за генериране на радиовълни, той може да се използва масово например при автомобилите. Преимуществата на тази технология са напълно очевидни, тъй като солената вода е напълно достъпна в почти всики региони на Земята, а количеството й може да се приеме за неограничено.
63-годишният инж. Канзиус е направил своето откритие съвсем случайно. В продлъжение на много години той се опитвал да намери начин за алтернативна химиотерапия – метод за унищожаване на ракови клетки с помощта на радиовълни. Когато демонстрирал действието на своя апарат на колегите си, някой забелязал, че има кондензация в тестовата тръба и предложил метода да се използва за пречистване на водата. Когато поставили в тръбата морска вода тя се запалила от случайна искра.
Инж. Канзиус подава заявка за патент: използване на солена вода като алтернативно гориво, но умира от пневмония през февруари 2009 г. и отново не е ясно ще бъде ли въведена технологията и кой ще държи патентните права. Този път не става въпрос за български емигрант живеещ в чужбина и вероятно шансовете за въвеждането на двигатели работещи с морско гориво са доста по-големи.

Това е нагледен пример за ефективна водородна клетка от иноксови спирали.

Суха водородна клетка

Първият в света задвижван с водород хибриден ферибот използва водородна, слънчева, вятърна и дизелова енергия

Хибридните превозни средства стават все по-честа гледка по пътищата, а първият в света хибриден ферибот, задвижван с водород, е готов да отплува от Ню Йорк. След пускането на хибрида Hornblower през 2008 г. в Сан Франциско, който използва дизел и силата на вятъра, новият хибрид използва още един източник на енергия, като добавя водородни клетки, които допълват дизеловите му двигатели Tier 2, слънчевите панели и вятърните турбини.

Хибридът Hornblower, разработват в Ню Йорк, трябва да бъде готов до април 2011 г. и ще генерира енергия от водородна горивна клетка с протонно-обменна мембрана, която превръща водорода в електричество. Соларните панели и вятърните турбини ще подпомагат захранването на ферибота с енергия, а дизеловите двигатели осигуряват енергия за други нужди.

Когато бъде завършен, хибридният ферибот с капацитет за 600 пътници, ще има външна палуба и две вътрешни палуби, включително и една със стъклени стени. Екологичните материали, използвани в конструкцията, включват части от рециклирано стъкло, LEED сертифицирани алуминиеви покрития. Употребата на енергия ще се редуцира до минимум от светодиодни видео екрани, докато боята от летливи органични съединения ще покрива екстериора на ферибота.
Двата ферибота са създадену от компанията Hornblower Cruises & Events, чието седалище е в Сан Франциско.



„Чрез комбинацията от водородна, слънчева и вятърна енергия, фериботът Hornblower ще редуцира негативното влияние върху околната среда, докато превозва хора до популярни национални забележителности, като например Статуята на свободата и Елис Айлънд. Нашата цел е да намалим вредните емисии, а в бъдеще да ги елиминираме изцяло”, казва Тери МакРей, изпълнителен директор на Hornblower Cruises & Events.



Макрей казва също, че използвана технология е приложима и за други хибридни фериботи, хибридни яхти и дори хибридни влекачи.
„Този проект е едно много голямо откритие не само за нас, но и за корабоплавателната индустрия. Фериботът ще отделя минимални въглеродни емисии и ще използва малки количества дизелово гориво. Освен това той ще направи пристанището на Ню Йорк по-чисто, по-безопасно и по-приятно място”, казва Гавин Хигинс, вицепрезидент на Derecktor Shipyards – компанията, която строи ферибота в Бриджпорт, Кънектикът.

Google ще произвежда чиста енергия

Google навлиза в бизнеса за производство на енергия с дъщерната компания Google Energy и кандидатства за разрешително, за да купува и продава електричество на пазара на едро.
Дъщерната компания е създадена на 16-ти декември 2009г. Тя е базирана в Делауеър, САЩ. Създаването на компанията няма за цел да промени основната дейност на Google. По-скоро Google се стреми да допринесе за въглеродния неутралитет като произвежда чиста енергия. Google иска да подобри ефикаността на своите операции в това число и центровете за данни, които изискват много енергия. Google вече има голяма слънчева инсталация от 1,6 мега вата разположена близо до седалището на компанията. Google инвестира и в други компании, които произвеждат възобновяема енергия.

Учени получиха водород в метално състояние

Водород в твърда метална форма, който може да се окаже прекрасен свръхпроводник или да намери приложение във водородната енергетика на бъдещето, може да се получи при относително невисоко налягане, добавяйки към неговата молекула един атом литий, твърдят автори на изследване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Учените отдавна се интересуват от водорода в металическо състояние, в което този елемент, може да притежава необичайни физически свойства, например свръхпроводимост.

Освен това, получаването на водород в твърдо състояние е изключително важна задача за развиващата се водородна енергетика на бъдещето, отбелязва РИА „Новости“. Теоритичните изчисления показват, че преминаването на водорода в твърдо състояние изисква използването на високо налягане – над 400 гигапаскала / около 4 милиона атмосфери/, които за момента са непостижими в лабораторни условия.

Група учени начело с Роалд Хофман от Корнелския университет, САЩ, с помощта на математическо изчисление показаха, че съчетаването на един атом литий с два или шест атома водород позволяват да се достигне металическо съединение, устойчиво в твърдо състояние при налягане, четири пъти по-малко, отколкото за чистия водород.

Авторите на изследването отбелязват, че това явление може да се наблюдава и при останалите елементи от периодичната таблица, с помощта на които може да се получат метални водородни съединения с уникални свойства.

Слънчева алтернатива за получаване на водород

Очаква се до 2030 година производството на водород по новият способ да достигне такива размери, че да добие промишлено значение. Първата инсталация, работеща по тази технология, вече се подготвя в югоизточна Испания по проект "Plataforma Solar de Almeria". Тук на площ 20 000 кв. м. в пустинята са инсталирани огледала, които улавят слънчевите лъчи, събират ги в сноп и ги насочват към керамични кули. Керамиката на кулите е покрита със слой метален оксид, който свързва кислорода. "Водните пари преминават през нажежените керамични структури, те свързват кислорода, а водорода остава" - казва Мартин Реб, един от разработчиците на проекта.

Новата технология изглежда проста, но за нейното разработване са били необходими няколко години научни изследвания. До момента водород в промишлени количества се произвежда от природен газ и водни пари, но като отпадъчен продукт се получават вредни за околната среда газове, като въглероден окис.

Другият разпространен способ за получаване на водород е чрез електролиза на вода. Този способ, обаче, е неикономичен.

Новият способ за първи път постига разлагане на водата, като директно се използва слънчева енергия. Ефиктивността му е достатъчно голяма за да се мисли за производство на водород в промишлени количества. Особено ако се окаже, че себестойността на това производство е значително по-ниска от тази на слънчевите батерии. За момента единственият проблем е липсата на инфраструктура за транспорт на водорода от слънчевите райони.

Пуснаха в продажба зарядно устройство работещо с водород

Компанията Horizon Fuel Cell Technologies започна продажбата на иновативно зарядно устройство наречено MiniPak, работещо с водород. Новото устройство може да се използва за презареждане на батериите на различни видове устройства. Устройствата които могат да се зареждат от него са мобилни телефони, комуникатори, плейъри, GPS навигатори, преносими игрални конзоли и други, а изходната мощност на устройството е 2,5 W.

Връзката на потребителите и енергията предавана от устройството се осъществява чрез микро-USB порт или с помощта на специален кабел с набор от конектори. Пакетът се състои от две водород MiniPak касети HydroSTIK, всяка от които съдържа голямо количество енергия, равна на 1000 стандартни батерии от типа АА. Разбира се, зарядното устройство е достатъчно малко за да се побере в дланта и струва само $ 100.

В бъдеще Horizon Fuel Cell Technologies планира да започне продажба на станцията HydroFILL, предназначена за "презареждане" на касети HydroSTIK. За да работи е необходима обикновена вода и източник на електроенергия - например променлив ток или слънчева батерия. Все още не е публикувана цената на HydroFILL.

Пробив в евтиното производство на водород

Източник:TreeHugger

Учени от университета в East Anglia, ръководени от д-р Томас Нан, са постигнали съществен пробив в нова технология за лесно производство на водород от вода, използвайки като източник на енергия слънчевата светлина.
На фона на оптимизма около бъдещето на цялата водородна икономика, която ще разчита на богатия на енергия и чист за изгаряне водород, е един от големите въпроси, дали ще има достатъчно обеми водород, който да се произвежда без да се използва още повече енергия за това.
Така близо до ума остават възможностите да се използват възобновяеми източници на енергия и нова технология, за да се катализира процеса на разпад на водата до прости водород и кислород, които запалени в специални горивни клетки да произвеждат енергия.
Типичните методи за производството на водород сега са чрез химически разпад на метан или чрез електролиза на вода. Със сегашната ефективност на фотоволтаичните елементи между 20 и 40% процесът на електролиза е невъзможен. Или все пак това не е точно така?
В действителност производството на водород (H2) е толкова енергоемко, че някои дори го определят повече като “батерия”, отколкото като гориво. Напредъкът в технологиите за производство на водород чрез слънчева светлина може обаче да промени баланса в посока на водородните горивни клетки. Екипът на д-р Томас Нан е демонстрирал ефективност от 60% в процес при който се произвежда водород от водата чрез облъчване със слънчева светлина, която активира специален електрод, който е активната съставка на процеса.
Концепцията “вода + слънчева светлина = чист водород” не е никак нова, но достигането на такива нива на ефективност при производството му може да го превърне в реално гориво. Тайната е в нанофотокатод, който представлява електрод от злато покрит с наноклъстери от индиев фосфид. Именно той поглъща фотоните от слънчевата светлина, които освобождават електрони и ги предават на желязно-серен комплекс. Последният играе ролята на “фабрика за синтез” като използва освободените електрони и водородните йони в обграждащата електрода вода, за да произведе молекула чист водороден газ.
Технологията има сериозно бъдеще и може лесно да бъде внедрена в индустриални размери, тъй като макар и скъпи електродите са изключително здрави и не се налага тяхната подмяна в хода на процеса, факт, който досега спираше другите по-неефективни процеси за производство на водород. Екипът работи и по посока на постигане на същите резултати с използването на по-евтини материали. Има вече резултати, сочещи, че могат да се използват други метали вместо благородните използвани първоначално в оригиналната технология.

Слънцето в нашия дом

Технологии за оползотворяване на слънчевата енергия
Мащабното ползване на слънчевата енергия за електричество означава оборудването на големи площи със съоръжения за “улавяне” на слънчевите лъчи в регионите, където излъчването е най-силно и където блестящите синкави панели биха пречили най-малко на населението. Получената по този начин електрическа енергия би могла да служи за разделяне на водата на водород и кислород, като полученият водород бъде транспортиран с кораби или магистрални тръбопроводи до потребителите. Това са прогнозите до 2050 г.

Слънчеви концентратори
Една от най-перспективните алтернативи за намаляване на цената и увеличаване ефективността на системите за използване на слънчевата енергия е използването на концентрирана слънчева енергия. По този начин площта (и цената) на скъпите фотопреобразувателни елементи се намалява много. Поради факта, че са с малка площ, могат да се използват и по-скъпи, но и по-ефективни фотоелементи. Възможно е също така да се нагрее течност или пара до много висока температура и по този начин да се осигури ефективно производство на електроенергия. Веднъж концентрирана, слънчевата енергия може да се пренесе до съответното място за директно осветление или отопление.
Параболичните концентратори са най- ефективни, но те са тежки и скъпи. Много е трудно да се произвеждат серийно различни по големина огледала. Въпреки това компанията Solar Energy System инсталира промишлено произведени концентриращи системи с параболични огледала.
Общо взето, всички конкурентни системи много трудно се предпазват от лоши метеорологични условия, замърсяване, дъжд и сняг и т.н.
Вече са разработени на базата на нанотехнологиите соларни клетки Наноматериалът е под формата на кристали, известни още като нанокристали. Те съдържат между 100 и 100 000 атома. Около 75 000 пъти по-малки от диаметъра на човешкия косъм.. Те се произвеждат от по-евтини материали, а тяхната гъвкавост и лека конструкция са ключов фактор за отварянето на нови пазари за слънчевата енергия.

Технологията “Tandem Cell”
За захранване на перспективните “Водородни клетки”са нужни промишлени количества водорд.
Досега единствения начин за неговото получаване беше традиционната електролиза. Необходими са две отделни системи скъпи фотоволтаични панели и отделно апарат за електролизата (скъп заради използваните катализатори платина и паладий).
Но Британската компания “Hydrogen Solar” патентова „фотоелектрохимически” метод който е много по изгоден.
Технологията се нарича “Tandem Cell”. При нея за изработка на водорода се използва пакет „тип сандвич” от специални слънчеви панели .
Първия слой е полупрозрачен (нанокристален слой от метален оксид). Той поглъща ултравиолетовите и сините лъчи.
Следва тънък слой вода .

Втория слой поглъща останалата част от спектъра ( зелен,червен и инфрачервени лъчи)
Те заедно генерират електрически потенциал способен да разложи водата между тях на съставящите я водород и кислород. Двата панела са съединени с проводници по специална схема .
Авторите оценяват КПД на процесса на 8%.
Опитната установка работеща в Hydrogen Solar, изработва няколко килограма водород в денонощие !!
Когато КПД на процеса се подобри до 10 % и се покрие с такива панели покрива на гаража ,то годишния добив на водород ще бъде достатъчен за годишен пробег на автомобил с “Водородни горивни клетки” за 17000 км.!!
Предстоят изследвания и технически подобрения на технологичта.

Топлина от Земното ядро

Технологии за оползотворяване на геотермалната енергия
Геотермална енергия е топлината съдържаща се в разтопеното земно ядро. Извличането и на повърхността на Земята може да стане чрез термални води, чрез вулкани или чрез принудително вкарване и загряване на вода в нагорещени скални маси.
Ресурсите се класифицирани според своята температура и област на приложение:
- Ниско потенциални източници на геотермална вода - ( с температура от 20°С до 100°С )-използват се за отопление, оранжерийно производство, индустриални процеси и за бално-лечебни процедури.
- геотермална вода със "средна температура" - към този клас се причисляват находищата на подпочвени води под налягане с температура между 90°С - 180°С. Могат да се използват за производството на електрическа енергия, чрез пряко освобождаване на пара, която да задвижи турбина или ако температурата е под 140°С се използва тъй наречената бивалентна схема с вторичен флуид.
- Геотермална вода с "висока температура" - в този случай се използват находища на суха или наситена пара с температура между 200°С до 350°С за производство на електрическа енергия

Термопомпени инсталации
Земносвързаните термопомпени инсталации не произвеждат топлина. Благодарение на обратния хладилен процес термопомпата, задвижвана от електродвигател, отнема подпочвена топлина (или топлината на подпочвената вода или на тази във водоем) с по-ниско температурно ниво и я пренася в друг обем, като я отделя при значително по-високо температурно ниво. Това е противоестествено на природните закони и не може да стане напълно даром. Цената е разходът на електроенергия за задвижване на помпа, която да “премести” подземната (водната) топлина. Средно разходът на електроенергия за помпите, спрямо получаваната полезна топлина, е 1 към 4.8, което означава, че ако консумираната мощност е 1 киловат, то отоплителната мощност е 4.8 киловата.
Ако температурата на подпочвената вода е 120 С и след преминаване през термопомпената уредба се инжектира обратно в почвата с температура 20 С , то всеки преминал кубичен метър вода през системата ще отдаде полезна енергия около 12 kWh. Ако помпа с дебит 10 литра в секунда работи само десет минути, то тя ще изпомпа в системата 6 m3 вода, което означава, че ще се пренесат около 46 kWh топлинна енергия, което е равностойно на топлиннен генератор (примерно електрически бойлер) с мощност около 270 kW, при което електрическата мощност, необходима за работа на инсталацията ще бъде под 60 kW. В този пример за един час ще разходват до 60 kWh електричество, а ще се получи около 270 kWh топлинна енергия.
Описаният технологичен процес в примера използва, така наречената, термопомпена система "вода-вода". Тя е една от най-икономичните системи за отопление (съответно за охлаждане през лятото). такава система е още по-ефективна, когато електричеството, необходимо за помпите, се добива за сметка на слънцето, чрез фотоволтаици или чрез вятърни генератори.

Вечният кръговрат на водата в природата

Технологии за оползотворяване на водната енергия
При водонапорните централи(ВЕЦ) се използва кинетичната енергия на водата, за сметка на изкуствено създадения воден пад. Това е една високо екстензивна хидротехнология, която не включва пълноценно ползването на всички природни свойства на водата.
Хидрокинетичните централи(ХКЦ) превръщат кинетичната енергия, съдържаща се в течащата вода, в електрическа енергия чрез използване на хидравлични турбини и електрически генератори. Енергийния потенциал на потока е функция на количеството вода и височината на пада.

При съвременните имплозивни технологии ефективността на хидрокинетичните електроцентрали (ХКЦ) може да стане по-висока от тази на ВЕЦ. Ползването на водната енергия е познато от древността. Например, чрез частично потопени водни колела на повърхостта на водно течение, било речно, било на приливите и отливите или друго. Тези, и подобни на тях, технологии са изоставени, защото не са ефективни. При водните колела само част (потопената) от ротора върши полезна работа, макар и съпроводена с немалки загуби от съпротивление.
Хидроенергийният потенциал на едно речно течение не зависи от броя и завиряването на язовирите по него, а от дебита и денивелацията на реката. Само движеща се вода може да върти турбините във ВЕЦ. Заприщването и спирането на водата и последващото й пускане към турбините по изкуствени деривации, тръби и други съоръжения може да се избегне. Това става чрез преобразуватели на кинетичната енергия на свободното водно течение (например напълно потопени турбини), които се монтират направо в реките. А това има поне два положителни ефекти: първо е значително по-евтино и второ - напълно природо-съобразно.
Съществена принципна разлика между ВЕЦ и хидрокинетичните елекцентрали е, че турбините във ВЕЦ използват ЕДНОКРАТНО постъпващата вода с висока енергийна плътност, в резултат на изкуствено създадения воден напор, а предлаганите технологии за ХКЦ използват МНОГОКРАТНО безнапорно течащата вода с естествено ниска енергийна плътност.

Технологии за извличане на енергията на морските вълни
Два са основните подхода при строителството на електроцентрали на морските вълни. Единият е чрез изграждане на брегови електростанции, оползотворяващи енергията на прибойните вълни и другият е офшорни електроцентрали изцяло или полупотопени в морето, най-често в близост до брега. Не може да се каже еднозначно кой подход е по-изгоден, защото много зависи от избора на конкретно място на брега или вътре в морето.
Всеки от разгледаните подходи се реализира чрез различни технически средства. Досега са използвани двадесетина технологии за двата подхода, както и комбинации между тях. Бреговите морски електроцентрали най-често използават водни камери, в което влизат морскете вълни и периодично повишават водния стълб в камерите. Разликата във височината на този стълб се оползотворява енергийно пряко чрез водни турбини, работещи на нисък пад, или чрез турбини, подобни на вятърните, когато водния стълб периодично компресира и разрежда въздуха на водата в затворена камера.
Освен турбините, в разгледаните две брегови технологии, се прилагат и хидравлични помпи, най-често възвратно постъпателни. Налягането, получено след помпите се отдава в хидромотори, което въртят електрогенераторите на централите. При това разликите в оборотите могат да се компенсират от хидроакумулатори, свързани след помпите
Хидропомпите се монтират, както на брегови, така и на офшорни вълнови електростанции. Те са типични за офшорните електроцентрали (закотвените за дъното и плаващите вълнови осцилиращи съоръжения). Такива елекропроизводствени агрегати се реализират по многообразни технологии, които се различават, както по принципа си на действие, така и по техническите и технологичните си крайни решения.
Експлоатацията на хидрокинетичните електроцентрали като естествено следствие на липсата на грижа за хидротехнически съоръжения, ще има неголеми текущи оперативни разноски общо, въпреки че поддържането на електромашинната част може да се окаже по-скъпо, в сравнение с ВЕЦ. Затова ежегодните експлоатационни разходи ще са сравнително ниски, а от там и производ-ствената цена на енергията. При това тук изобщо не се отчитат евентуалните по-малки инвестиции на единица мощност и средствата, които биха били разходвани за компенсиране (доколкото и ако е възможно) уврежданията на околната среда от ВЕЦ. Тук не се отчита известният факт, че ВЕЦ се използват у нас под 20% годишно и то при ниска ефективност в работните им периоди. А експлоатацията на хидрокинетични инсталации безпроблемно може да достигне 4-5 пъти по-голяма годишна натовареност, което води до значително намаление на себес-тойността на произведената енергия.
В сравнение с ВЕЦ, хидрокинетичните централи имат по-ниски натоварвания и при тях е невъзможно да има хидравлични удари и разгонване на турбините при рязко намаление на товара, което е неизбежна при напорните турбини в аварийните им режими. Последното принуждава конструкторите да ги оразмеряват по якост за тези неизбежни натоварвания, които са неколкокократно по-високи от номиналните, което ги оскъпява, а от там и по-високата стартова инвестиция за класическите ВЕЦ. А аварийните ситуации при ВЕЦ нямат аналог при хидрокинетичните инсталации, защото речният поток е с много по-малка енергийна плътност, от напорния поток. Като цяло, това прави хидрокинетичните централи по-малко рискови и значително по-надеждни.
Хидрокинетичните енергийни инсталации и централи се монтират непосредствено в реки и канали, включително и на закотвени в тях понтони. Те не променят речните русла и не понижават водните нива. Затова не осушават земеделските земи, не повлияват естествения воден отток и не вредят на речните и крайречните екосистеми. Такива съоръжения се монтират бързо, а управлението и диспечеризацията им може да става автоматично и/или дистанционно.
Предвидените технологии не изискват нито фундиране, нито перманантно закрепване към дъното на кинетични ВЕЦ, защото строителни работи не са природосъобразни.
Кинетичните електроцентрали, след потапянето и ориентирането им под водата, веднага започват да генерират проектната си мощност. Турбинните ротори се въртят с десетократно и стократно по-ниски обороти от тези на корабните винтове, кето ги прави безопасни за подводната флора и фауна.

Как учените отключиха енергията на Слънцето

Учени изобретиха евтин и прост метод за превръщането на водата в реактивно гориво с помощта на слънчевата енергия. Новият метод може да създаде нов източник на зелена енергия за домовете и офисите, съобщава в. “Индипендънт”. Изследователите са използвали електричество от слънчевите панели, за да разделят водата на кислород и водород – съставните части на реактивното гориво – с технология, която според тях може да реши много от проблемите, които ограничаваха развитието на слънчевата енергия.

С помощта на прост и въпреки това крайно ефективен „химически набор”, съставен от лесно достъпни материали, учените са намерили начин да съхраняват слънчевата енергия като химическо гориво, което може да бъде използвано за задвижването на екологично чисти електрически генератори, известни като водородни горивни клетки. Досега концепцията беше в застой, тъй като беше прекалено скъпо и трудно да се използва генерираното от слънцето електричество, за да се разделя водата на кислород и водород в наличните условия. Новият метод обаче се основава на откритие, което ускорява превръщането на водата във високоенергийно гориво.

Даниел Нокера от Масачузетския технологичен институт в Бостън заяви, че откритието може премахне една от най-големите пречки, която препятстваше широкото използване на слънчевата енергия като лесно приложима алтернатива на полезните изкопаеми като петрола и газта. „Откритието има огромно значение за широкото прилагане на слънчевата енергия, тъй като ни изправя на прага на евтин и лесен за производство механизъм за съхранение. Простотата на изпълнението означава, че откритието има бъдеще”, казва д-р Нокера пред вестника.

Възможността да се използват слънчевите панели, за да се трупат запаси от химическа енергия, която е лесна за транспортиране, ще революционизира начина, по който може да се използва слънчевата енергия. Тя означава не само, че може да се осигури енергия и през нощта, но и че тя ще може да бъде транспортирана лесно и да задвижва електрически превозни средства, които се зареждат от водородни горивни клетки.

Тайната на откритието, публикувана в сп. “Сайънс”, се крие в електродите, използвани да се генерира кислород и водород, когато се потопят във вода. Те са изградени от смес от кобалт и фосфат, която действа като катализатор и ускорява разпадането на водните молекули на съставните им части – кислород и водород. „Простотата на процеса е поразителна. Използвайки обикновени и леснодостъпни елементи и чаша вода, учените ни отвориха пътя за ефективно добиване на кислород чрез разделянето на водата”, казва Луис Ечегойен, директор на химическия отдел на американската Национална научна фондация, спонсорирала изследването.

Д-р Нокера твърди, че слънчевата светлина е с най-големия потенциал от всички енергийни ресурси за решаването на проблемите на света. Технологията на използване на слънчевата светлина за разделяне на водата се крие в основата на фотосинтезата и начина, по който растенията превръщат енергията на светлината в химически запаси, които може да се използват за растеж. Но копирането на биологическия процес не се оказало лесно. Съществуващите методи за разделяне на водата чрез електролиза се използват в индустрията, но не са подходящи за изкуствена фотосинтеза, тъй като са скъпи и трудни за използване в малки мащаби, които са необходими за домовете и офисите.

Според д-р Нокера след десет години хората ще захранват домовете си през деня от фотоволтаични слънчеви панели, а спестената енергия ще използват за генерирането на водород, който ще захранва горивни клетки през нощта без да замърсява околната среда. „Това е само началото. Научната общност наистина ще прегърне тази идея”, казва Нокера.

Как работят новите електроди?

- Слънчевата светлина достига фотоволтаичните клетки на слънчевите панели и се превръща в електричество. Излишният капацитет отива към електродите, разположени в резервоар с вода;
- Когато електричеството премине през всеки отделен електрод, химическият катализатор (изработен от смес от кобалт и фосфат), който покрива повърхността им, ускорява темпото на разпадане на водата на кислород и водород;
- Двата газа изплуват на повърхността и се събират отделно, като се съхраняват в контейнери. Катализаторът, който покрива електродите, се възобновява по естествен път;
- Водородът се използва като гориво за задвижване на генератори, известни като водородни горивни клетки, които могат да осигурят енергията за превозни средства или за домовете през нощта. Кислородът може да се комбинира с водорода, за да се получи високоенергийно гориво;
- Учените се опитват да разберат как точно работи катализаторът и се надяват да усъвършенстват технологията. Планират да експериментират с други катализатори като платина, за която се знае, че ускорява скоростта, с която може да се получи водород, когато електродите са във водата;
- Системата трябва да може също така да работи с електричество, генерирано от вятърни турбини, при които стои проблемът с различната мощност, причинена от променящата се скорост на вятъра. Енергията от вятъра може да бъде съхранявана за периодите, когато има безветрие.

По в. Индипендънт и сп. Сайънс

Слънчевата къща на американския инженер Майк Стризки

Къшата на американския инженер Майк Стризки (Mike Strizki) е на 20 км. от град
Трентън, щат Ню Джърси. Ел. захранването на къщата е изцяло от слънчеви фото
волтаични панели, монтирани върху покрива на гаража. Енергията която произвеждат
56 – те колектора в слънчев ден е 90 Квт. Тази енергия се използва за разлагане на
вода чрез електролиза.



Получения от електролизата водород се складира в специални водородни резервоари. В случая Майк е използвал цистерни от газ пропан бутан. Водородът е лесно запалим и взривоопасен газ, ето защо цистерните са монтирани на безопасно разстояние от дома на Майк.



От водорода складиран в цистерните, Майк произвежда тока за къщата чрез горивни клетки. За денонощие домакинството на Майк изразходва около 10 Квт., тази ел. енергия изцяло се добива от фотоволтаичните панели и водорода.









Полученият от електролизата водород Майк използва и за гориво на автомобила си. Автомобилът е произведен от „Форд” и е един от 10 – те опитни автомобила с водороден двигател, модел „Genesis”. Ел. двигателят е 105 к.с. и се захранва с водород и горивни клетки. Майк използва този автомобил от 2000 г.




роектът на слънчево – водородната къща е завършен окончателно през октомври 2006 г. От 2006 г. до днес сметките за ток които Майк получава от електроснабдителната компания са 0,00 $, толкова са и разходите за горивото на водородния автомобил „Genesis”.

Въпреки съвременните технологии и качествените устройства, Майк се е запасил със стотина акумулатора в случай, че слънчево – водородната система се повреди. Акумулаторите могат да захранват с ток 2 – 3 дена дома на Майк.
.
За да реализира този проект инж. Майк Стризки е вложил 100 000 $ свои средства. Освен това от администрацията на щат Ню Джърси той получава още 400 000 $ по програма за възобновяеми енергийни източници.
Освен финансова помощ, Майк е подкрепен с технологии и специалисти от компаниите
Sharp и Swagelok and Proton Energy System.

След като успешно завършва проекта на слънчево – водородната къща Майк напуска работата си като инженер по инсталиране на слънчеви колектори.Натрупаният опит в изграждане и експлоатиране на слънчево – водородната инсталация му дава кураж и той основава собствена фирма за подобни слънчеви системи.Според Майк водородната система в дома му е добра основа за проектиране и изпълнение на такива системи.Но цената от 500 000 $ е висока за средния американец, за когото е предназначена тази система.
Цената ще спадне до 80 – 100 000 $ смята Майк и при непрестанно повишаващите се цени на енергоносителите, инвестицията ще се изплати максимум до 10 години.

Майк е оптимист за бъдещето на слънчево – водородните системи.Той има вече поръчки за изпълнение на подобни системи.Поръчките са от САЩ, Европа и други части на света.Една от новите слънчево – водородни къщи е на Крис Кнепер (Chris Knepper).Домът на Крис е на няколко мили разстояние от дома на Майк в East Amwell, щат Ню Джърси.
„Това е значителна инвестиция – смята Крис – но си струва парите.Тази екологична къща “green house” ще остане на моите деца.Те ще живеят в енергиен комфорт въпреки постоянно нарастващите цени на горивата, те няма да се притесняват че замърсяват околната среда с вредни емисии.”