събота, 29 януари 2011 г.

Първият в света задвижван с водород хибриден ферибот използва водородна, слънчева, вятърна и дизелова енергия


Хибридните превозни средства стават все по-честа гледка по пътищата, а първият в света хибриден ферибот, задвижван с водород, е готов да отплува от Ню Йорк. След пускането на хибрида Hornblower през 2008 г. в Сан Франциско, който използва дизел и силата на вятъра, новият хибрид използва още един източник на енергия, като добавя водородни клетки, които допълват дизеловите му двигатели Tier 2, слънчевите панели и вятърните турбини.

Хибридът Hornblower, разработват в Ню Йорк, трябва да бъде готов до април 2011 г. и ще генерира енергия от водородна горивна клетка с протонно-обменна мембрана, която превръща водорода в електричество. Соларните панели и вятърните турбини ще подпомагат захранването на ферибота с енергия, а дизеловите двигатели осигуряват енергия за други нужди.

Когато бъде завършен, хибридният ферибот с капацитет за 600 пътници, ще има външна палуба и две вътрешни палуби, включително и една със стъклени стени. Екологичните материали, използвани в конструкцията, включват части от рециклирано стъкло, LEED сертифицирани алуминиеви покрития. Употребата на енергия ще се редуцира до минимум от светодиодни видео екрани, докато боята от летливи органични съединения ще покрива екстериора на ферибота.
Двата ферибота са създадену от компанията Hornblower Cruises & Events, чието седалище е в Сан Франциско.



„Чрез комбинацията от водородна, слънчева и вятърна енергия, фериботът Hornblower ще редуцира негативното влияние върху околната среда, докато превозва хора до популярни национални забележителности, като например Статуята на свободата и Елис Айлънд. Нашата цел е да намалим вредните емисии, а в бъдеще да ги елиминираме изцяло”, казва Тери МакРей, изпълнителен директор на Hornblower Cruises & Events.



Макрей казва също, че използвана технология е приложима и за други хибридни фериботи, хибридни яхти и дори хибридни влекачи.
„Този проект е едно много голямо откритие не само за нас, но и за корабоплавателната индустрия. Фериботът ще отделя минимални въглеродни емисии и ще използва малки количества дизелово гориво. Освен това той ще направи пристанището на Ню Йорк по-чисто, по-безопасно и по-приятно място”, казва Гавин Хигинс, вицепрезидент на Derecktor Shipyards – компанията, която строи ферибота в Бриджпорт, Кънектикът.

Google ще произвежда чиста енергия



Google навлиза в бизнеса за производство на енергия с дъщерната компания Google Energy и кандидатства за разрешително, за да купува и продава електричество на пазара на едро.
Дъщерната компания е създадена на 16-ти декември 2009г. Тя е базирана в Делауеър, САЩ. Създаването на компанията няма за цел да промени основната дейност на Google. По-скоро Google се стреми да допринесе за въглеродния неутралитет като произвежда чиста енергия. Google иска да подобри ефикаността на своите операции в това число и центровете за данни, които изискват много енергия. Google вече има голяма слънчева инсталация от 1,6 мега вата разположена близо до седалището на компанията. Google инвестира и в други компании, които произвеждат възобновяема енергия.

Учени получиха водород в метално състояние


Водород в твърда метална форма, който може да се окаже прекрасен свръхпроводник или да намери приложение във водородната енергетика на бъдещето, може да се получи при относително невисоко налягане, добавяйки към неговата молекула един атом литий, твърдят автори на изследване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Учените отдавна се интересуват от водорода в металическо състояние, в което този елемент, може да притежава необичайни физически свойства, например свръхпроводимост.

Освен това, получаването на водород в твърдо състояние е изключително важна задача за развиващата се водородна енергетика на бъдещето, отбелязва РИА „Новости“. Теоритичните изчисления показват, че преминаването на водорода в твърдо състояние изисква използването на високо налягане – над 400 гигапаскала / около 4 милиона атмосфери/, които за момента са непостижими в лабораторни условия.

Група учени начело с Роалд Хофман от Корнелския университет, САЩ, с помощта на математическо изчисление показаха, че съчетаването на един атом литий с два или шест атома водород позволяват да се достигне металическо съединение, устойчиво в твърдо състояние при налягане, четири пъти по-малко, отколкото за чистия водород.

Авторите на изследването отбелязват, че това явление може да се наблюдава и при останалите елементи от периодичната таблица, с помощта на които може да се получат метални водородни съединения с уникални свойства.

Слънчева алтернатива за получаване на водород

Очаква се до 2030 година производството на водород по новият способ да достигне такива размери, че да добие промишлено значение. Първата инсталация, работеща по тази технология, вече се подготвя в югоизточна Испания по проект "Plataforma Solar de Almeria". Тук на площ 20 000 кв. м. в пустинята са инсталирани огледала, които улавят слънчевите лъчи, събират ги в сноп и ги насочват към керамични кули. Керамиката на кулите е покрита със слой метален оксид, който свързва кислорода. "Водните пари преминават през нажежените керамични структури, те свързват кислорода, а водорода остава" - казва Мартин Реб, един от разработчиците на проекта.

Новата технология изглежда проста, но за нейното разработване са били необходими няколко години научни изследвания. До момента водород в промишлени количества се произвежда от природен газ и водни пари, но като отпадъчен продукт се получават вредни за околната среда газове, като въглероден окис.

Другият разпространен способ за получаване на водород е чрез електролиза на вода. Този способ, обаче, е неикономичен.

Новият способ за първи път постига разлагане на водата, като директно се използва слънчева енергия. Ефиктивността му е достатъчно голяма за да се мисли за производство на водород в промишлени количества. Особено ако се окаже, че себестойността на това производство е значително по-ниска от тази на слънчевите батерии. За момента единственият проблем е липсата на инфраструктура за транспорт на водорода от слънчевите райони.

Пуснаха в продажба зарядно устройство работещо с водород


Компанията Horizon Fuel Cell Technologies започна продажбата на иновативно зарядно устройство наречено MiniPak, работещо с водород. Новото устройство може да се използва за презареждане на батериите на различни видове устройства. Устройствата които могат да се зареждат от него са мобилни телефони, комуникатори, плейъри, GPS навигатори, преносими игрални конзоли и други, а изходната мощност на устройството е 2,5 W.

Връзката на потребителите и енергията предавана от устройството се осъществява чрез микро-USB порт или с помощта на специален кабел с набор от конектори. Пакетът се състои от две водород MiniPak касети HydroSTIK, всяка от които съдържа голямо количество енергия, равна на 1000 стандартни батерии от типа АА. Разбира се, зарядното устройство е достатъчно малко за да се побере в дланта и струва само $ 100.

В бъдеще Horizon Fuel Cell Technologies планира да започне продажба на станцията HydroFILL, предназначена за "презареждане" на касети HydroSTIK. За да работи е необходима обикновена вода и източник на електроенергия - например променлив ток или слънчева батерия. Все още не е публикувана цената на HydroFILL.

Пробив в евтиното производство на водород


Източник:TreeHugger

Учени от университета в East Anglia, ръководени от д-р Томас Нан, са постигнали съществен пробив в нова технология за лесно производство на водород от вода, използвайки като източник на енергия слънчевата светлина.
На фона на оптимизма около бъдещето на цялата водородна икономика, която ще разчита на богатия на енергия и чист за изгаряне водород, е един от големите въпроси, дали ще има достатъчно обеми водород, който да се произвежда без да се използва още повече енергия за това.
Така близо до ума остават възможностите да се използват възобновяеми източници на енергия и нова технология, за да се катализира процеса на разпад на водата до прости водород и кислород, които запалени в специални горивни клетки да произвеждат енергия.
Типичните методи за производството на водород сега са чрез химически разпад на метан или чрез електролиза на вода. Със сегашната ефективност на фотоволтаичните елементи между 20 и 40% процесът на електролиза е невъзможен. Или все пак това не е точно така?
В действителност производството на водород (H2) е толкова енергоемко, че някои дори го определят повече като “батерия”, отколкото като гориво. Напредъкът в технологиите за производство на водород чрез слънчева светлина може обаче да промени баланса в посока на водородните горивни клетки. Екипът на д-р Томас Нан е демонстрирал ефективност от 60% в процес при който се произвежда водород от водата чрез облъчване със слънчева светлина, която активира специален електрод, който е активната съставка на процеса.
Концепцията “вода + слънчева светлина = чист водород” не е никак нова, но достигането на такива нива на ефективност при производството му може да го превърне в реално гориво. Тайната е в нанофотокатод, който представлява електрод от злато покрит с наноклъстери от индиев фосфид. Именно той поглъща фотоните от слънчевата светлина, които освобождават електрони и ги предават на желязно-серен комплекс. Последният играе ролята на “фабрика за синтез” като използва освободените електрони и водородните йони в обграждащата електрода вода, за да произведе молекула чист водороден газ.
Технологията има сериозно бъдеще и може лесно да бъде внедрена в индустриални размери, тъй като макар и скъпи електродите са изключително здрави и не се налага тяхната подмяна в хода на процеса, факт, който досега спираше другите по-неефективни процеси за производство на водород. Екипът работи и по посока на постигане на същите резултати с използването на по-евтини материали. Има вече резултати, сочещи, че могат да се използват други метали вместо благородните използвани първоначално в оригиналната технология.

вторник, 18 януари 2011 г.

Слънцето в нашия дом


Технологии за оползотворяване на слънчевата енергия
Мащабното ползване на слънчевата енергия за електричество означава оборудването на големи площи със съоръжения за “улавяне” на слънчевите лъчи в регионите, където излъчването е най-силно и където блестящите синкави панели биха пречили най-малко на населението. Получената по този начин електрическа енергия би могла да служи за разделяне на водата на водород и кислород, като полученият водород бъде транспортиран с кораби или магистрални тръбопроводи до потребителите. Това са прогнозите до 2050 г.

Слънчеви концентратори
Една от най-перспективните алтернативи за намаляване на цената и увеличаване ефективността на системите за използване на слънчевата енергия е използването на концентрирана слънчева енергия. По този начин площта (и цената) на скъпите фотопреобразувателни елементи се намалява много. Поради факта, че са с малка площ, могат да се използват и по-скъпи, но и по-ефективни фотоелементи. Възможно е също така да се нагрее течност или пара до много висока температура и по този начин да се осигури ефективно производство на електроенергия. Веднъж концентрирана, слънчевата енергия може да се пренесе до съответното място за директно осветление или отопление.
Параболичните концентратори са най- ефективни, но те са тежки и скъпи. Много е трудно да се произвеждат серийно различни по големина огледала. Въпреки това компанията Solar Energy System инсталира промишлено произведени концентриращи системи с параболични огледала.
Общо взето, всички конкурентни системи много трудно се предпазват от лоши метеорологични условия, замърсяване, дъжд и сняг и т.н.
Вече са разработени на базата на нанотехнологиите соларни клетки Наноматериалът е под формата на кристали, известни още като нанокристали. Те съдържат между 100 и 100 000 атома. Около 75 000 пъти по-малки от диаметъра на човешкия косъм.. Те се произвеждат от по-евтини материали, а тяхната гъвкавост и лека конструкция са ключов фактор за отварянето на нови пазари за слънчевата енергия.

Технологията “Tandem Cell”
За захранване на перспективните “Водородни клетки”са нужни промишлени количества водорд.
Досега единствения начин за неговото получаване беше традиционната електролиза. Необходими са две отделни системи скъпи фотоволтаични панели и отделно апарат за електролизата (скъп заради използваните катализатори платина и паладий).
Но Британската компания “Hydrogen Solar” патентова „фотоелектрохимически” метод който е много по изгоден.
Технологията се нарича “Tandem Cell”. При нея за изработка на водорода се използва пакет „тип сандвич” от специални слънчеви панели .
Първия слой е полупрозрачен (нанокристален слой от метален оксид). Той поглъща ултравиолетовите и сините лъчи.
Следва тънък слой вода .

Втория слой поглъща останалата част от спектъра ( зелен,червен и инфрачервени лъчи)
Те заедно генерират електрически потенциал способен да разложи водата между тях на съставящите я водород и кислород. Двата панела са съединени с проводници по специална схема .
Авторите оценяват КПД на процесса на 8%.
Опитната установка работеща в Hydrogen Solar, изработва няколко килограма водород в денонощие !!
Когато КПД на процеса се подобри до 10 % и се покрие с такива панели покрива на гаража ,то годишния добив на водород ще бъде достатъчен за годишен пробег на автомобил с “Водородни горивни клетки” за 17000 км.!!
Предстоят изследвания и технически подобрения на технологичта.

Топлина от Земното ядро

Технологии за оползотворяване на геотермалната енергия
Геотермална енергия е топлината съдържаща се в разтопеното земно ядро. Извличането и на повърхността на Земята може да стане чрез термални води, чрез вулкани или чрез принудително вкарване и загряване на вода в нагорещени скални маси.
Ресурсите се класифицирани според своята температура и област на приложение:
- Ниско потенциални източници на геотермална вода - ( с температура от 20°С до 100°С )-използват се за отопление, оранжерийно производство, индустриални процеси и за бално-лечебни процедури.
- геотермална вода със "средна температура" - към този клас се причисляват находищата на подпочвени води под налягане с температура между 90°С - 180°С. Могат да се използват за производството на електрическа енергия, чрез пряко освобождаване на пара, която да задвижи турбина или ако температурата е под 140°С се използва тъй наречената бивалентна схема с вторичен флуид.
- Геотермална вода с "висока температура" - в този случай се използват находища на суха или наситена пара с температура между 200°С до 350°С за производство на електрическа енергия

Термопомпени инсталации
Земносвързаните термопомпени инсталации не произвеждат топлина. Благодарение на обратния хладилен процес термопомпата, задвижвана от електродвигател, отнема подпочвена топлина (или топлината на подпочвената вода или на тази във водоем) с по-ниско температурно ниво и я пренася в друг обем, като я отделя при значително по-високо температурно ниво. Това е противоестествено на природните закони и не може да стане напълно даром. Цената е разходът на електроенергия за задвижване на помпа, която да “премести” подземната (водната) топлина. Средно разходът на електроенергия за помпите, спрямо получаваната полезна топлина, е 1 към 4.8, което означава, че ако консумираната мощност е 1 киловат, то отоплителната мощност е 4.8 киловата.
Ако температурата на подпочвената вода е 120 С и след преминаване през термопомпената уредба се инжектира обратно в почвата с температура 20 С , то всеки преминал кубичен метър вода през системата ще отдаде полезна енергия около 12 kWh. Ако помпа с дебит 10 литра в секунда работи само десет минути, то тя ще изпомпа в системата 6 m3 вода, което означава, че ще се пренесат около 46 kWh топлинна енергия, което е равностойно на топлиннен генератор (примерно електрически бойлер) с мощност около 270 kW, при което електрическата мощност, необходима за работа на инсталацията ще бъде под 60 kW. В този пример за един час ще разходват до 60 kWh електричество, а ще се получи около 270 kWh топлинна енергия.
Описаният технологичен процес в примера използва, така наречената, термопомпена система "вода-вода". Тя е една от най-икономичните системи за отопление (съответно за охлаждане през лятото). такава система е още по-ефективна, когато електричеството, необходимо за помпите, се добива за сметка на слънцето, чрез фотоволтаици или чрез вятърни генератори.

Вечният кръговрат на водата в природата

Технологии за оползотворяване на водната енергия
При водонапорните централи(ВЕЦ) се използва кинетичната енергия на водата, за сметка на изкуствено създадения воден пад. Това е една високо екстензивна хидротехнология, която не включва пълноценно ползването на всички природни свойства на водата.
Хидрокинетичните централи(ХКЦ) превръщат кинетичната енергия, съдържаща се в течащата вода, в електрическа енергия чрез използване на хидравлични турбини и електрически генератори. Енергийния потенциал на потока е функция на количеството вода и височината на пада.

При съвременните имплозивни технологии ефективността на хидрокинетичните електроцентрали (ХКЦ) може да стане по-висока от тази на ВЕЦ. Ползването на водната енергия е познато от древността. Например, чрез частично потопени водни колела на повърхостта на водно течение, било речно, било на приливите и отливите или друго. Тези, и подобни на тях, технологии са изоставени, защото не са ефективни. При водните колела само част (потопената) от ротора върши полезна работа, макар и съпроводена с немалки загуби от съпротивление.
Хидроенергийният потенциал на едно речно течение не зависи от броя и завиряването на язовирите по него, а от дебита и денивелацията на реката. Само движеща се вода може да върти турбините във ВЕЦ. Заприщването и спирането на водата и последващото й пускане към турбините по изкуствени деривации, тръби и други съоръжения може да се избегне. Това става чрез преобразуватели на кинетичната енергия на свободното водно течение (например напълно потопени турбини), които се монтират направо в реките. А това има поне два положителни ефекти: първо е значително по-евтино и второ - напълно природо-съобразно.
Съществена принципна разлика между ВЕЦ и хидрокинетичните елекцентрали е, че турбините във ВЕЦ използват ЕДНОКРАТНО постъпващата вода с висока енергийна плътност, в резултат на изкуствено създадения воден напор, а предлаганите технологии за ХКЦ използват МНОГОКРАТНО безнапорно течащата вода с естествено ниска енергийна плътност.

Технологии за извличане на енергията на морските вълни
Два са основните подхода при строителството на електроцентрали на морските вълни. Единият е чрез изграждане на брегови електростанции, оползотворяващи енергията на прибойните вълни и другият е офшорни електроцентрали изцяло или полупотопени в морето, най-често в близост до брега. Не може да се каже еднозначно кой подход е по-изгоден, защото много зависи от избора на конкретно място на брега или вътре в морето.
Всеки от разгледаните подходи се реализира чрез различни технически средства. Досега са използвани двадесетина технологии за двата подхода, както и комбинации между тях. Бреговите морски електроцентрали най-често използават водни камери, в което влизат морскете вълни и периодично повишават водния стълб в камерите. Разликата във височината на този стълб се оползотворява енергийно пряко чрез водни турбини, работещи на нисък пад, или чрез турбини, подобни на вятърните, когато водния стълб периодично компресира и разрежда въздуха на водата в затворена камера.
Освен турбините, в разгледаните две брегови технологии, се прилагат и хидравлични помпи, най-често възвратно постъпателни. Налягането, получено след помпите се отдава в хидромотори, което въртят електрогенераторите на централите. При това разликите в оборотите могат да се компенсират от хидроакумулатори, свързани след помпите
Хидропомпите се монтират, както на брегови, така и на офшорни вълнови електростанции. Те са типични за офшорните електроцентрали (закотвените за дъното и плаващите вълнови осцилиращи съоръжения). Такива елекропроизводствени агрегати се реализират по многообразни технологии, които се различават, както по принципа си на действие, така и по техническите и технологичните си крайни решения.
Експлоатацията на хидрокинетичните електроцентрали като естествено следствие на липсата на грижа за хидротехнически съоръжения, ще има неголеми текущи оперативни разноски общо, въпреки че поддържането на електромашинната част може да се окаже по-скъпо, в сравнение с ВЕЦ. Затова ежегодните експлоатационни разходи ще са сравнително ниски, а от там и производ-ствената цена на енергията. При това тук изобщо не се отчитат евентуалните по-малки инвестиции на единица мощност и средствата, които биха били разходвани за компенсиране (доколкото и ако е възможно) уврежданията на околната среда от ВЕЦ. Тук не се отчита известният факт, че ВЕЦ се използват у нас под 20% годишно и то при ниска ефективност в работните им периоди. А експлоатацията на хидрокинетични инсталации безпроблемно може да достигне 4-5 пъти по-голяма годишна натовареност, което води до значително намаление на себес-тойността на произведената енергия.
В сравнение с ВЕЦ, хидрокинетичните централи имат по-ниски натоварвания и при тях е невъзможно да има хидравлични удари и разгонване на турбините при рязко намаление на товара, което е неизбежна при напорните турбини в аварийните им режими. Последното принуждава конструкторите да ги оразмеряват по якост за тези неизбежни натоварвания, които са неколкокократно по-високи от номиналните, което ги оскъпява, а от там и по-високата стартова инвестиция за класическите ВЕЦ. А аварийните ситуации при ВЕЦ нямат аналог при хидрокинетичните инсталации, защото речният поток е с много по-малка енергийна плътност, от напорния поток. Като цяло, това прави хидрокинетичните централи по-малко рискови и значително по-надеждни.
Хидрокинетичните енергийни инсталации и централи се монтират непосредствено в реки и канали, включително и на закотвени в тях понтони. Те не променят речните русла и не понижават водните нива. Затова не осушават земеделските земи, не повлияват естествения воден отток и не вредят на речните и крайречните екосистеми. Такива съоръжения се монтират бързо, а управлението и диспечеризацията им може да става автоматично и/или дистанционно.
Предвидените технологии не изискват нито фундиране, нито перманантно закрепване към дъното на кинетични ВЕЦ, защото строителни работи не са природосъобразни.
Кинетичните електроцентрали, след потапянето и ориентирането им под водата, веднага започват да генерират проектната си мощност. Турбинните ротори се въртят с десетократно и стократно по-ниски обороти от тези на корабните винтове, кето ги прави безопасни за подводната флора и фауна.

Как учените отключиха енергията на Слънцето


Учени изобретиха евтин и прост метод за превръщането на водата в реактивно гориво с помощта на слънчевата енергия. Новият метод може да създаде нов източник на зелена енергия за домовете и офисите, съобщава в. “Индипендънт”. Изследователите са използвали електричество от слънчевите панели, за да разделят водата на кислород и водород – съставните части на реактивното гориво – с технология, която според тях може да реши много от проблемите, които ограничаваха развитието на слънчевата енергия.

С помощта на прост и въпреки това крайно ефективен „химически набор”, съставен от лесно достъпни материали, учените са намерили начин да съхраняват слънчевата енергия като химическо гориво, което може да бъде използвано за задвижването на екологично чисти електрически генератори, известни като водородни горивни клетки. Досега концепцията беше в застой, тъй като беше прекалено скъпо и трудно да се използва генерираното от слънцето електричество, за да се разделя водата на кислород и водород в наличните условия. Новият метод обаче се основава на откритие, което ускорява превръщането на водата във високоенергийно гориво.

Даниел Нокера от Масачузетския технологичен институт в Бостън заяви, че откритието може премахне една от най-големите пречки, която препятстваше широкото използване на слънчевата енергия като лесно приложима алтернатива на полезните изкопаеми като петрола и газта. „Откритието има огромно значение за широкото прилагане на слънчевата енергия, тъй като ни изправя на прага на евтин и лесен за производство механизъм за съхранение. Простотата на изпълнението означава, че откритието има бъдеще”, казва д-р Нокера пред вестника.

Възможността да се използват слънчевите панели, за да се трупат запаси от химическа енергия, която е лесна за транспортиране, ще революционизира начина, по който може да се използва слънчевата енергия. Тя означава не само, че може да се осигури енергия и през нощта, но и че тя ще може да бъде транспортирана лесно и да задвижва електрически превозни средства, които се зареждат от водородни горивни клетки.

Тайната на откритието, публикувана в сп. “Сайънс”, се крие в електродите, използвани да се генерира кислород и водород, когато се потопят във вода. Те са изградени от смес от кобалт и фосфат, която действа като катализатор и ускорява разпадането на водните молекули на съставните им части – кислород и водород. „Простотата на процеса е поразителна. Използвайки обикновени и леснодостъпни елементи и чаша вода, учените ни отвориха пътя за ефективно добиване на кислород чрез разделянето на водата”, казва Луис Ечегойен, директор на химическия отдел на американската Национална научна фондация, спонсорирала изследването.

Д-р Нокера твърди, че слънчевата светлина е с най-големия потенциал от всички енергийни ресурси за решаването на проблемите на света. Технологията на използване на слънчевата светлина за разделяне на водата се крие в основата на фотосинтезата и начина, по който растенията превръщат енергията на светлината в химически запаси, които може да се използват за растеж. Но копирането на биологическия процес не се оказало лесно. Съществуващите методи за разделяне на водата чрез електролиза се използват в индустрията, но не са подходящи за изкуствена фотосинтеза, тъй като са скъпи и трудни за използване в малки мащаби, които са необходими за домовете и офисите.

Според д-р Нокера след десет години хората ще захранват домовете си през деня от фотоволтаични слънчеви панели, а спестената енергия ще използват за генерирането на водород, който ще захранва горивни клетки през нощта без да замърсява околната среда. „Това е само началото. Научната общност наистина ще прегърне тази идея”, казва Нокера.

Как работят новите електроди?

- Слънчевата светлина достига фотоволтаичните клетки на слънчевите панели и се превръща в електричество. Излишният капацитет отива към електродите, разположени в резервоар с вода;
- Когато електричеството премине през всеки отделен електрод, химическият катализатор (изработен от смес от кобалт и фосфат), който покрива повърхността им, ускорява темпото на разпадане на водата на кислород и водород;
- Двата газа изплуват на повърхността и се събират отделно, като се съхраняват в контейнери. Катализаторът, който покрива електродите, се възобновява по естествен път;
- Водородът се използва като гориво за задвижване на генератори, известни като водородни горивни клетки, които могат да осигурят енергията за превозни средства или за домовете през нощта. Кислородът може да се комбинира с водорода, за да се получи високоенергийно гориво;
- Учените се опитват да разберат как точно работи катализаторът и се надяват да усъвършенстват технологията. Планират да експериментират с други катализатори като платина, за която се знае, че ускорява скоростта, с която може да се получи водород, когато електродите са във водата;
- Системата трябва да може също така да работи с електричество, генерирано от вятърни турбини, при които стои проблемът с различната мощност, причинена от променящата се скорост на вятъра. Енергията от вятъра може да бъде съхранявана за периодите, когато има безветрие.

По в. Индипендънт и сп. Сайънс

Слънчевата къща на американския инженер Майк Стризки

Къшата на американския инженер Майк Стризки (Mike Strizki) е на 20 км. от град
Трентън, щат Ню Джърси. Ел. захранването на къщата е изцяло от слънчеви фото
волтаични панели, монтирани върху покрива на гаража. Енергията която произвеждат
56 – те колектора в слънчев ден е 90 Квт. Тази енергия се използва за разлагане на
вода чрез електролиза.



Получения от електролизата водород се складира в специални водородни резервоари. В случая Майк е използвал цистерни от газ пропан бутан. Водородът е лесно запалим и взривоопасен газ, ето защо цистерните са монтирани на безопасно разстояние от дома на Майк.



От водорода складиран в цистерните, Майк произвежда тока за къщата чрез горивни клетки. За денонощие домакинството на Майк изразходва около 10 Квт., тази ел. енергия изцяло се добива от фотоволтаичните панели и водорода.









Полученият от електролизата водород Майк използва и за гориво на автомобила си. Автомобилът е произведен от „Форд” и е един от 10 – те опитни автомобила с водороден двигател, модел „Genesis”. Ел. двигателят е 105 к.с. и се захранва с водород и горивни клетки. Майк използва този автомобил от 2000 г.




роектът на слънчево – водородната къща е завършен окончателно през октомври 2006 г. От 2006 г. до днес сметките за ток които Майк получава от електроснабдителната компания са 0,00 $, толкова са и разходите за горивото на водородния автомобил „Genesis”.

Въпреки съвременните технологии и качествените устройства, Майк се е запасил със стотина акумулатора в случай, че слънчево – водородната система се повреди. Акумулаторите могат да захранват с ток 2 – 3 дена дома на Майк.
.
За да реализира този проект инж. Майк Стризки е вложил 100 000 $ свои средства. Освен това от администрацията на щат Ню Джърси той получава още 400 000 $ по програма за възобновяеми енергийни източници.
Освен финансова помощ, Майк е подкрепен с технологии и специалисти от компаниите
Sharp и Swagelok and Proton Energy System.

След като успешно завършва проекта на слънчево – водородната къща Майк напуска работата си като инженер по инсталиране на слънчеви колектори.Натрупаният опит в изграждане и експлоатиране на слънчево – водородната инсталация му дава кураж и той основава собствена фирма за подобни слънчеви системи.Според Майк водородната система в дома му е добра основа за проектиране и изпълнение на такива системи.Но цената от 500 000 $ е висока за средния американец, за когото е предназначена тази система.
Цената ще спадне до 80 – 100 000 $ смята Майк и при непрестанно повишаващите се цени на енергоносителите, инвестицията ще се изплати максимум до 10 години.

Майк е оптимист за бъдещето на слънчево – водородните системи.Той има вече поръчки за изпълнение на подобни системи.Поръчките са от САЩ, Европа и други части на света.Една от новите слънчево – водородни къщи е на Крис Кнепер (Chris Knepper).Домът на Крис е на няколко мили разстояние от дома на Майк в East Amwell, щат Ню Джърси.
„Това е значителна инвестиция – смята Крис – но си струва парите.Тази екологична къща “green house” ще остане на моите деца.Те ще живеят в енергиен комфорт въпреки постоянно нарастващите цени на горивата, те няма да се притесняват че замърсяват околната среда с вредни емисии.”

Генератор На Водород С Домашни Материали

четвъртък, 6 януари 2011 г.

Генератор на Браунов газ: Проект на малък генератор DVD


Автор:Деси Браун

Раздел:Техника

Година:2010

Проф. Илия Вълков с австралийско име Юл Браун е откривател и създател на Брауновия генератор, произвеждащ Браунов газ - гориво от вода. Брауновият газ има уникални свойства и имплодиращо горене със съпътстващо го отделяне на свободна енергия от физическия вакуум.

Тук е представен прост проект на генератор за Браунов газ, който може да се построи бързо, с евтини, лесно достъпни материали, използвайки стандартни инструменти и умения.

Книгата е с познавателна цел. Авторът не носи отговорност за последиците от построяванетои използването на генератор на Браунов газ!

сряда, 5 януари 2011 г.

Водород - енергия - Илия Вълбов (Юл Браун) - Браунов газ


Един от най-разпространените химични елементи е водород
(Н). В много отношения водородът е идеалното гориво, което при
изгаряне осигурява големи количества енергия, а единственият
продукт от изгарянето му са водните пари. Течният водород служи
за гориво в ракетните двигатели. Изобретен е генератор, който
гори смес от водород и кислород с температура 6 000 °C, наречена
Браунов газ.





“ Истинското име на Браун е Илия Вълбов, роден точно в
полунощ на Великден, 1922г. Религиозен по природа, учи за
свещеник в семинария. Въпросът за създаване на Брауновия газ
му идва наум докато чете Библията, на 17 години. Във Второто
послание на св.Петър се казва че един ден земята ще бъде погълната
от огън. Той се запитва как е възможно след като по-голямата част
от земята е заета с вода. Може би водата може да се превърне в
огън…”

Любимата демонстрация на Юл Браун е да измине с кола 1600
км без гориво, само бидон с 4 л. вода и две Браунови батерии, които преобразуват водата в газ.

Брауновият газ е получен чрез електролиза на водата, при
която водородът и кислородът се разделят. Това не е нещо ново,
нито сложно - електролизата е открита преди близо два века от
Фарадей. Новото е, че когато двата газа след това се смесят, дори
под налягане, те не експлодират, а се свързват мирно и тихо. “От
вода и пак на вода с чиста енергия, която може да пречисти водата,
въздуха, храната, въобще света.” Така Браун формулира сам своето откритие.

Пламъкът на двата газа е с особени свойства: без да използва
кислорода наоколо, той може да реагира и да топи всякакви
материали - реже стомана като кашкавал, топи и споява, изгаря
и разгражда радиоактивни и токсични отпадъци, прави от водата
гориво, произвежда електричество, създава вода в пустинята, суши
въглища, пречиства рудата и т. н. - безброй приложения във всички
области на живота.

При това пламъкът се „държи” като разумно същество - сам
повишава или намалява температурата си според материала, който
се поднася пред него. Тези свойства на газовата смес още не са
разгадани и описани в научно издание.

През 1977 и 1978 г. Юл Браун патентова своя газ и генератора
за него в Австралия и в САЩ. Въпреки огромния научен и медиен
интерес обаче, въпреки многото демонстрации, лекции, семинари
откритието не е прието и до днес. Все още липсва обяснение
защо пламъкът действа избирателно към всеки материал и в каква
реакция влиза с него.

Хипотезата, че водородът и кислородът се
държат не в обичайното състояние, не стига да обясни това странно
поведение, което сякаш е извън физичните и химичните закони.

През 1981 г. Юл Браун основава фирмата „Brown Energy” в
Сидни и започва да прави генератори. През 1984 г. продава първия
на Китай, където и досега го използват за изгаряне на радиоактивни
отпадъци. Генератори има и в Южна Канада. Производството на
единични бройки обаче е скъпо и Браун пуска фючърсни акции.

Събира огромна сума, но не я използва рационално. Той разбирал
от наука, но не и от бизнес. Освен това бил необщителен, даже
параноик - страхувал се да не откраднат изобретението му, затова
отказал офертите за съвместна дейност, фирмата му стига до
фалит и избухва скандал. В него към излъганите вложители се
присъединяват скептичните учени, както и конкурентните газовии автомобилни концерни.

Стига се дотам, че през 1992 г. Юл Браун заминава тайно за
САЩ и живее там почти до смъртта си през 1998 г. Умира като
последен бедняк в болница в Рькууд, близо до Сидни, от остра
сърдечна и бъбречна недостатъчност.

Погребан е в местното гробище а цялото му имущество, работилницата и инструментите са продадени на търг за погасяване на дълговете му. Не е оставил наследници, а сроковете на патентите му отдавна са изтекли.

Петролните гиганти, няма да позволят широко потребление на това откритие... докато не се изчерпа газа и нефта. Или докато не строшим главата на този алчен и хищен змей наречен невинно "Седемте сестри" ("Seven sisters"). Заради чиито интереси англо-америка е организирала кървави революции и атентати по света.

Лихваро-пиратите деградираха в консуматорщина и разхищения, угнетяваха достатъчно заради алчните си интереси. Време е за нов свят, съобразен с Природните закони, с уважение към земните творения и ресурси, а не алчен себекористен див капитализъм.

Историята на човечеството доказва, че всяко нещо има начало, разцвет, упадък и гибел. Гибелта на този лихваро-пиратски терор е близка. Но нищо ново не се ражда без болки, кръв, смелост и себеотрицание.
Трябва да сме готови всеки миг...

Направи си сам – домашна печка с водород




Компанията HHOHHU са разработили уникална домашна отоплителна система, която използва водата като гориво. Устройството използва 450W електричество, което чрез електролиза разцепва водната молекула на кислород и водород, който при изгаряне затопля площ от над 90 кв. м.


За момента отоплителното тяло не е продукт на пазара, но това не го прави напълно недостъпно. От компанията са предпочели да разпространят KnowHow-уто си под полу open source модел, като продават плановете за конструиране, а не готовият продукт. Те също продават и някои от по-шантавите части, които са трудни за набавяне или изработка. По този начин всеки с желание и над средните технически познания може да го построи сам, с конвенционални и лесно достъпни материали. Частите струват около $600 (в САЩ) и цялата инвестиция се изплаща само за няколко месеца.



Сърцето на устройството е клетката, в която се извършва самата електролиза. Тя произвежда над 2л. газ/мин. при потребление от 12V, 12.5 ампера. Друг ключов елемент е топлоотвода, който се състои от няколко медни тръби (на снимката по-горе), които извеждат топлината от водородният пламък. По данни от HHOHHU устройството е напълно надеждно, тъй като произведеният водород се изгаря в момента на произвеждането му, като по този начин не избягва нуждата от съхраняване.



За момента са продадени стотици планове като няколко човека успешно са построили устройството. Въпреки това, този проект едва ли е за начинаещите.

Водород от отпадъчни води - защо не ?

ecomedia.bg

Бактериите, хранещи се с органиката в отпадъчните води са източник на енергия за производство на чисто водородно гориво.
Микробиологични клетки могат да превърнат почти всеки биоразградим органичен материал във водороден газ без вредни емисии.
Текущото поколение водородно захранвани автомобили не емитират парникови газове, но пък технологията за добиване на горивото им все още оказва значително вредно въздействие върху околната среда. Именно тук ще бъде от полза новият метод, при който се добива водород чрез бактерии, хранещи се с отпадъчни води.
В проучването са използвани бактерии от заобикалящата ни среда в електролитна клетка с оцетна киселина.
Бактериите се хранят с оцетната киселина и произвеждат електрони и протони, създаващи 0.3 V електричество. Когато се добави електричество от външен източник, водородният газ започва да барботира (бълбука) от течността. Това е много по–ефективно от хидролиза на водата, където електрически заряд разцепва водните молекули на съставните им части – кислород и водород.
„Чрез този метод се получава 10 пъти по-голямо количество водород, отколкото по метода на електролиза на водата” – твърди учен, взел участие в експеримента. Това е така, защото бактериите превръщат органичните вещества в субатомни частици, а ролята на електричеството е да ги превърне във водород. Полученото гориво е газ, не течност, но въпреки това може да се използва за захранване на превозни средства.
При този процес могат да се използват целулоза, глюкоза, ацетат или други летливи киселини и се емитира единствено вода.
Въпреки, че звучи футуристично, микробната горивна клетка съществува и нейните създатели са я регистрирали с патент. Един такъв реактор би позволил да се преработват целулоза, земеделски и хранителни отпадъци или да се произвежда водород от отпадъчни води.
Ще бъде полезно за околната среда този метод да заработи в големите градове, но значително по–ефективен ще бъде в селските райони, където земеделието и животновъдството са по-добре развити и количествата органични отпадъци са значително по-големи.
Първата стъпка е просто да започнем да прилагаме метода за пречистване на отпадъчни води, вместо да харчим много пари за третирането им и да преобразуваме инсталациите за пречистване на отпадъчни води в инсталации за производство на водород.

Книги за ВЕИ енергетика


Фотоволтаични електросистеми/ Трето допълнено издание
Автор:Райна Младенчева

Издател:Ековат технологии,2005

Раздел:Техника





Хидрокинетични турбини/ Второ допълнено издание
Автор:Георги Тончев

Издател:Ековат технологии,2005

Раздел:Техника










Новата енергетика Ч.1: Фотоволтаици, ветрогенератори, водород
Автор:Георги Тончев

Издател:Ековат технологии,2005

Раздел:Техника









Новата енергетика Ч.2: Фотоволтаици, ветрогенератори, водород
Автор:Георги Тончев

Издател:Ековат технологии,2005

Раздел:Техника









Фотоволтаични генератори
Автор:Райна Младенчева

Издател:Ековат технологии,2005

Раздел:Технически и точни науки
Техника









Вятърни турбини; ч.1
Автор:Георги Тончев

Издател:Ековат технологии,2005

Раздел:Технически и точни науки
Техника









Хидрокинетични електроцентрали
Автор:Георги Тончев

Издател:Ековат технологии,2005

Раздел:Техника










Автомобилна революция
Автор:Георги Тончев

Издател:Ековат технологии,2005

Раздел:Техника









Фотоволтаични електрогенератори
Автор:Райна Младенчева

Издател:Ековат технологии,2005










Екогорива и хибридни автомобили
Автор:Мария Тончева

Издател:Ековат технологии,2005

Раздел:Автомобили
Техника


Раздел:Техника

ВОДОРОД ГЕНЕРАТОРИ


Генераторите произвеждат Водород и Кислород от деминерализирана вода чрез електролиза:
2H2O + ENERGY ---> 2H2 + O2
Химическата реакция се извършва в електролитна клетка, като Водородът и Кислородът излизат от електролитната клетка отделно, те се охлаждат, изсушават и изпращат към отвеждащите клапани на системата. Чрез използването на този тип генератори се елиминират традиционните бутилки с газ и опасностите от експлозия, изгаряния и т.н.; не е необходимо да се носят предпазни дихателни маски.
Полученият по този начин Водород се използва за зареждане на пещи с контролирана атмосфера за топлинна обработка на метали ( стомана, злато, сребро, бронз и др.). Много високата чистота на получаваният Водород ( до 99.999 %) и безопасния начин на процеса, са причина този газ да се използва повече от традиционните газове.
По същата причина Водородът получен по този начин се използва като инертна среда при заваряване, защото така се елиминира употребата на всички деоксидиращи течности, чиито цени се покачват непрекъснато. Абсолютната чистота на Водорода, получен с този тип генератори, позволява употребата му в производството на храни, а също и в производството на електронни компоненти при ниски производствени разходи и отлични резултати.
Стандартната комплектна инсталация включва Водород генератор, Сушителен филтър, Пречистваща система за водорода Deoxo, Aвтоматичен сушител.

.

 

Add to Google Reader or Homepage Subscribe in NewsGator OnlineSubscribe in RojoAdd to My AOLAdd to netvibesSubscribe in BloglinesAdd to The Free Dictionary